Индекс
Когато в Сърбия се каже “Славеят на Шумадия”, всеки знае: “Това е Мирослав Илич”. От 38 години насам той е сред най-предпочитаните фолк изпълнители. Силно привързан към корените си и народната традиция, въпреки изкушенията от модерните музикални течения, Мирослав Илич продължава да държи на мелодиите, които са близки до фолклора. Благодарение на неговата музика родното му село Мърчайевци (област Шумадия) днес е едно от най-известните села в Сърбия .ще като младеж обичал да пее по всяко време и навсякъде, стига да има повод – родово събиране, юбилей, сватба или т.нар. “сръбско славлье”. Но само толкова. Дори след като завършва гимназия, в плановете му не влиза музикална кариера. Като начало сключва брак, след това се ражда и дъщеря му Мария, а той се записва в Техническия униревситет в Белград, специалност електротехника. Успешно положил няколко изпита, решава да прекъсне. Причината разбира се е музиката. Но вече не просто като хоби, а като професия.
За кариера в музикалния бизнес му “отваря” очите вече покойният поет и композитор Обрен Пйевович, с когото Мирослав се запознава като студент. Друг поет на име Добри Ерич подарява на композитора интересна песен във фолклорен стил – “Voleo sam devojku iz grada” (“Залюбих момиче от града”). Обрен Пйевович само това и чакал – хванал под ръка Мирослав и право в студиото на тогавашната музикална компания “Дискос”, намираща в град Александровац (Централна Сърбия). И така през 1977 година Мирослав Илич записва първата песен в живота си. Тя излиза на малка плоча от 45 оборота. Следват низ от хитове, издадени през 1979 година в първата голяма плоча на прохождащия изпълнител “Sreli smo se bilo je to davno” (“Срещнахме се, беше отдавна”). Плочата излиза под логото на най-голямата на времето музикална компания ПГП РТБ (Продукция за грамофонни плочи на Радио и телeвизия Белград). Благодарение на песните от албума Мирослав печели уважението на вече утвърдените си колеги и не след дълго се качва на една сцена с тях. Към него проявяват интерес и най-търсените композитори и текстописци. Така се стига до албума “Kad si sa mnom ne misli na vreme” (“Когато си с мен, не мисли за времето”) от 1983 година. Плочата постига мега триумф – продадена е в тираж от един милион компия. Неслучайно този период е сочен за връх в кариера на Мирослав Илич. По това време певецът тръгва и на големите си концертни турнета (включващи 40 до 50 концерта в рамките на месец и половина) по стадионите на цяла бивша Югославия. Първия си рекорд поставя на стадиона в босненския град Мостар, където събира 35 000 зрители.
След първите големи успехи, през 1984 година грижата за кариерата на Мирослав Илич поема покойният Рака Джокич, личен мениджър на Лепа Брена. В резултат певецът прави няколко успешни турнета с нея, а двамата бързо се превръщат в най-популярния и тиражен дует в Югославия. През 1985 година издават плоча с четири песни под заглавието “Jedan dan zivota” (“Един ден живот”). Между тях е и патриотичната “Zivela Jugoslavija” (“Да живее Югославия”), записана съвместно с детския хор на Радио и телевизия Белград “Колибри”. След падането на Желязната завеса двамата често са критикувани, заради възпяването на социалистическия режим на Йосип Броз Тито. Днес обаче много сърби с носталгия се връщат към времето на неговото управление.
След няколко години съвместна работа с Рака Джокич се стига до разрив и прекъсване на бизнес отношенията между двамата. Дори десет години след това Мирослав не може да превъзмогне ситуацията и един ден, малко подпийнал, отива в офиса на музикалната компания ZAM (“Zabava miliona” – “Забава за милиони”), която през 1993 година създава Рака Джокич, и вдига скандал, който в последствие е “раздухан” от цялата югославска преса. Кариерата на Мирослав Илич помни и други подобни сблъсъци – сбиване с композитора Вукаш, както и хвърляне на бутилка по главата на импресарието Мишо Йеловац.
Всъщност, в средата на 80-те години на 20 век Мирослав Илич за известно време изпада в криза – алкохолна и психологическа. Развежда се и със съпругата си Гордана. Малко след този период през 1986 година поетесата Радмила Мудринич написва баладата “Tebi”(“На теб”), която преобръща живота му. Певецът изоставя алкохола, променя начина си на живот, отново встъпва в брак с Гордана (година по-късно й посвещава и специална песен). Кариерата му отново бележи връх през 1987 и 1988 година. Запомнящи се остават концертите му в белгарския културен център “Сава” – в рамките на две-три седмици всеки ден той изнася концерти в препълнени зали.
Мирослав Илич е почетен член на футболния клуб “Цървена звезда”. Междувременно се сродява и с българската футболна звезда Христо Стоичков. Първия си концерт в София изнася през есента на 1989 година. И днес продължава да е един от най-популярните сръбски певци в България.
По време на НАТО-бомбардировките над Югославия жестоко напада онези свои колеги, които напускат страната и се заселват в Западна Европа. Най-сериозен е раздорът му с дългогодишния му приятел Шабан Шаулич. Едва преди две години двамата се помиряват.
И днес, макар и не толкова интензивно както през 80-те, Мирослав Илич продължава да записва песни и да изнася концерти в Сърбия и Черна гора, по-рядко в Западна Европа и бившите юго-републики.
За кариера в музикалния бизнес му “отваря” очите вече покойният поет и композитор Обрен Пйевович, с когото Мирослав се запознава като студент. Друг поет на име Добри Ерич подарява на композитора интересна песен във фолклорен стил – “Voleo sam devojku iz grada” (“Залюбих момиче от града”). Обрен Пйевович само това и чакал – хванал под ръка Мирослав и право в студиото на тогавашната музикална компания “Дискос”, намираща в град Александровац (Централна Сърбия). И така през 1977 година Мирослав Илич записва първата песен в живота си. Тя излиза на малка плоча от 45 оборота. Следват низ от хитове, издадени през 1979 година в първата голяма плоча на прохождащия изпълнител “Sreli smo se bilo je to davno” (“Срещнахме се, беше отдавна”). Плочата излиза под логото на най-голямата на времето музикална компания ПГП РТБ (Продукция за грамофонни плочи на Радио и телeвизия Белград). Благодарение на песните от албума Мирослав печели уважението на вече утвърдените си колеги и не след дълго се качва на една сцена с тях. Към него проявяват интерес и най-търсените композитори и текстописци. Така се стига до албума “Kad si sa mnom ne misli na vreme” (“Когато си с мен, не мисли за времето”) от 1983 година. Плочата постига мега триумф – продадена е в тираж от един милион компия. Неслучайно този период е сочен за връх в кариера на Мирослав Илич. По това време певецът тръгва и на големите си концертни турнета (включващи 40 до 50 концерта в рамките на месец и половина) по стадионите на цяла бивша Югославия. Първия си рекорд поставя на стадиона в босненския град Мостар, където събира 35 000 зрители.
След първите големи успехи, през 1984 година грижата за кариерата на Мирослав Илич поема покойният Рака Джокич, личен мениджър на Лепа Брена. В резултат певецът прави няколко успешни турнета с нея, а двамата бързо се превръщат в най-популярния и тиражен дует в Югославия. През 1985 година издават плоча с четири песни под заглавието “Jedan dan zivota” (“Един ден живот”). Между тях е и патриотичната “Zivela Jugoslavija” (“Да живее Югославия”), записана съвместно с детския хор на Радио и телевизия Белград “Колибри”. След падането на Желязната завеса двамата често са критикувани, заради възпяването на социалистическия режим на Йосип Броз Тито. Днес обаче много сърби с носталгия се връщат към времето на неговото управление.
След няколко години съвместна работа с Рака Джокич се стига до разрив и прекъсване на бизнес отношенията между двамата. Дори десет години след това Мирослав не може да превъзмогне ситуацията и един ден, малко подпийнал, отива в офиса на музикалната компания ZAM (“Zabava miliona” – “Забава за милиони”), която през 1993 година създава Рака Джокич, и вдига скандал, който в последствие е “раздухан” от цялата югославска преса. Кариерата на Мирослав Илич помни и други подобни сблъсъци – сбиване с композитора Вукаш, както и хвърляне на бутилка по главата на импресарието Мишо Йеловац.
Всъщност, в средата на 80-те години на 20 век Мирослав Илич за известно време изпада в криза – алкохолна и психологическа. Развежда се и със съпругата си Гордана. Малко след този период през 1986 година поетесата Радмила Мудринич написва баладата “Tebi”(“На теб”), която преобръща живота му. Певецът изоставя алкохола, променя начина си на живот, отново встъпва в брак с Гордана (година по-късно й посвещава и специална песен). Кариерата му отново бележи връх през 1987 и 1988 година. Запомнящи се остават концертите му в белгарския културен център “Сава” – в рамките на две-три седмици всеки ден той изнася концерти в препълнени зали.
Мирослав Илич е почетен член на футболния клуб “Цървена звезда”. Междувременно се сродява и с българската футболна звезда Христо Стоичков. Първия си концерт в София изнася през есента на 1989 година. И днес продължава да е един от най-популярните сръбски певци в България.
По време на НАТО-бомбардировките над Югославия жестоко напада онези свои колеги, които напускат страната и се заселват в Западна Европа. Най-сериозен е раздорът му с дългогодишния му приятел Шабан Шаулич. Едва преди две години двамата се помиряват.
И днес, макар и не толкова интензивно както през 80-те, Мирослав Илич продължава да записва песни и да изнася концерти в Сърбия и Черна гора, по-рядко в Западна Европа и бившите юго-републики.
