Биография

Саша Матич, един млад певец, който избухва с главоломна скорост и се превръща в звезда само с отличните си гласови способности и добри песни. Превръща се в един от любимите естрадни певци на народа. Не е човек, на който никога не са му оспорвани вокалните и музикални качества, но въпреки, че е много млад може да се похвали с най-голямото богатство - има много приятели и прекрасно семейство. Историята и животът му започват така:

-Аз съм роден на 26 Април 1978ма в Дървар. Там съм живял с брат-близнак Деян, майка Драгица и баща Зоран, докато всички не се преместихме в Белград. От там започва всичко.Отидох в музикално училище с пиано. Завърших начално и средно музикално училище в Земун, в Академията не исках да уча, въпреки че можех. По това време бях извънредно талантлив. Дори в шести клас спечелих награда за най-добра песен от задължителната програма, изпълнена в музикално училище "Коста Манойлович. От малък съм слушал фолклор, винаги присъствах на всички концерти, независимо дали в Дървар или Белград. Независимо дали на някой неизвезстен или на звезда като Халид Бешлич. Аз бях там.

Въпреки, че е израснал в Rok'n'Roll ерата, малкия Саша винаги е обичал народна музика. Той дори си спомня първата песен, която свири и пее на акордеона си ...

- Когато бях дете, хит беше песента "Pozdravi je pozdravi" от Мирослав Илич. Това е една от първите песни, които имам на акордеон, който имам от баба си като подарък. Той е малък руски акордеон, само с 16 баса. Втората песен е "Druze Tito, mi ti se kunemo" От самото начало аз обичах фолк. Тогава хитове бяха забавни песни и танци и затова го обикнах. А сега вече имам собствени песни. Може би трябваше да вмъкна повече "народно" в тях, но самите те не се класифицират като народни.

Дори като тийнейджър той обичаше да излиза с приятели, да пее в кафета и кръчми. Рано формира гласа си и щастливо разказва за началните представления в белградски клубове. Преди да запише плоча, Саша Матич е бил в Биелина и Баня Лука ...

-По време на бомбардировките, от март до юни, аз бях в Баня Лука. Когато приключиха отидох в Биелина, където бяха приятелите ми. Има нещо лошо в атентата и кризата, но това време не мога да го забравя и винаги ще се сещам за него. Атмосферата, публиката и времето никога няма да се повторят отново, затова ми харесва спокойният вариант на концерта. Сега, когато се връщам назад пак съм Саша Матич, звездата, но вече трябва да внимавам за това какво пея и свиря. Това са големи неща и всяка вечер, когато ме попитат дали съм уморен казвам, че не съм, защото това е била една страхота вечер, в която съм направил всичко по силите си и съм си свършил работата.

Като ученик в гимназията искал да издаде албум. Първо отидошъл при Марина Туцакович, която по-късно записва песните за първия му албум.

-Моят баща е бил съученик с Марина . Техните отношения не са били от решаващо значение при издаването на албума. Конкретно, те се забравили помежду си, но през последната година, опряхме до Марина като на истински приятел. Ако можеш да пееш - можеш, ако не няма смисъл дори и да си роден син на Марина. Тя е страхотен човек. Когато се появих за първи път атмосферата беше страхотна и затова се чувствах спокойно. След интервюто малко пях "Зайди Зайди". Марина беше много щастлива, колко добре звучи. Тогава бях само на 17 години и още ученик в гимназията, но вече имах оформен глас и работех по белградки клубове.

Когато издава първия си албум, Саша Матич с нетърпение очаква да изнесе първия си грандиозен концерт в "Дома на синдикатите" . В една претъпкана зала, всички пееха песните му ...

-За мен това все още беше преждевременно. Веднага след това бях гост на концерт на Синан Сакич . Всички ме убеждаваха, че трябва да издам албум, дори и някои мои приятели, които тогава бяха в Сараево. Бях впечатлен от идеята и най-накрая се реших. Концертът се проведе на 4 Юни 2001 година, беше вече решено. Въпреки, че албумът е издаден на 15 март публиката вече знаеше всички мои песни. Пратиха ми и оркестър, който беше научил всичките ми песни само за седем дни. Отидох само на две репетиции, и си казах, че ако този концерт стане успешен ще правя концерти всяка седмица.

След два успешни албума и турнета, както в Сърбия и Черна гора и в чужбина, Саша искаше да се представи пред публиката в друга светлина. Той се състезава и спечели в Будва фестивал 2003-та година. През същата година с една и съща песен "Моят град" спечели фестивала "Охридски Трубадури" в Охрид.

-Исках на фестивала в Будва да се представя в различна светлина, за да покажа на моята аудитория, че мога да пея и класически песни. Дори ако песента не беше спечелила щях да съм много доволен.

Мечтата на всеки сръбски певец е да напълни до последното място огромната зала "Сава център" в Белград. Саша Матич успява да го направи след третия си албум. Той създава отлична атмосфера и изправя публиката си на крака.

-За първи път придобих опит, когато бях гост на концерта Асо Лукас в Pinoriu 1999-та , но е имало подобни в "Сава център" на 8-ми декември 2003 година. Това е голяма отговорност - да се появиш на цсена пред толкова много публика. Винаги съм мечтал за Сава Център! Еуфорията беше голяма, но след третата песен, когато вече публиката беше спокойна може би са искали да бъдат при мен на сцената и да пеят заедно с мен. Атмосферата беше невероятна! Не мога да я опиша! Сега вече мога да бъда нескромен, но тогава разбрах, че наситина си струва!

Саша Матич винаги се грижи за изявленията си пред медиите и не позволява такива неща да му нарушат кариерата. Но е наясно с факта, че всяка следваща песен трябва да е по-добра от предишната и затова внимателно подбира песните си за четвъртия албум.Казва, че със сигурност ще има повече хитове, които да надхвърлят "Maskara", "Kad ljubav zakasni" и "Neke ptice nikad ne polete".

-Мисля, че съм достатъчно музикално образован, за да мога да подбера само добри песни и да разбера кои от тях могат да се превърнат в хит. Въпреки това, имам голям екип от сътрудници и приятели, който да ми помогне, а те винаги взимат най-добото решение. Когато обсъдим всчико това вече се знае дали песента влиза в албума или не. За сега правим от добри - по-добри албуми. Дискът, който трябва да излезе 2005г. е четвърти по реда си и е подобен на трудна математическа задача, каквато някога съм решавал в основното училище по Питагоровата теорема. Математиката не ми вървеше, затова това е трудна задача. Вече шест месеца прослушвам песните. Да ви разкажа един анекдот. Бях гост на Никшич преди две години и един човек дойде до пианото ми. Усещах, че има нещо в ляво от мен. Сложих ръката си върху пианото и усетих, че това е пистолет. Познавах този човек и знаех, че няма да направи нищо. Но все пак му се помолих да свали пистолета, защото в залата имаше 1500-2000 души. И той ми каза: "Слушай момче, ти ни уби! Уби ни с тези твои песени. Вземи този пистолет, насочи го срещу нас и ни довърши! "

Саша Матич е един от малкото хора, които преди да навършат 26 години успяват да осъществят доста от мечтите си. Той записва албум и се запознава с идолите си като Халид Бешлич, Харис Джинович, Шабан Шаулич и др. ...

-Аз Халид Бешлич го наричам Beslag много обичам да се виждам с него. Най-често говорим за живота, проблемите и работата. Винаги съм се чувствал приятно в неговата компания - и в Сараево, и в Белград. Що се отнася до мечтите ми напоследък се плаша от някои от тях. Винаги се случва това, което си пожелая. И сега, като ме питат какво очаквам от новата 2005г. отговарям "Нищо" - за да не ми бъде много.

В кариерата си Саша има записани четири дуета, за сега не планира повече, поне в близките 2-3 години.

-Първия диет записах с групата Bon Ами - "Ulicni svirac", втория е със Serif Konjevic - "Prijatelju digni glavu", третия с Яна - "Dode mi da virsnem", и последния с Jelena Karleusa "Ne smem da se zaljubim u tebe". За сега не обмислям нов дует, можем все пак да направим някой ден нещо подобно с Деян. Ще бъде добре.

Саша не обича да говори много за личния си живот. Но на медиите е "разрешено" да знаят, че е женен, жена му се казва Анджелия и имат две дъщери - Александра и Тара. Като всеки баща обича дъщерите си, но стане ли въпрос за тяхното пеене той има такова мнение:

-Ако те умеят да пеят няма да ги спирам. Но няма начин да се справят с музиката ако аз не им дам зелена светлина. А условието за това е те да имат талант и да могат да пеят.

След като Саша спечели наградата за албум на годината на сцената се появи и неговият брат-близнак Деян. Много хора твърдят, че между тях има съперничество ...

-Не може да се нарече съперничество. Просто конкуренция и опит за доказване. Ние сме братя и не можем да бъдем съперници. Опитвам се да му помагам, дотолкова, доколкото ми позволява.

Поп работа предлага много удоволствия, така че Саша пътува почти в целия свят за концерти. Но най-силно впечатление му е оставила Америка, където е бил на едномесечно турне.

-Наскоро за първи път бях в Австралия. Ще я запомня с красивите си спомени оттам. Аз не се страхувам от самолети, но толкова дълъг полет ми беше досаден. Вярно е, че Америка ми остави най-силно впечатление. Но най-добре се чувствам в Белград. Обичам много да пътувам. Бих искал ако може да пропътувам целия свят, за да опозная всяка държава. Но ако мога да избирам бих живял в Чикаго.

Саша не крие, че обича да ходи в кръчмата. Това място му е приятно, това му е работата, там се среща с приятели ... Тя му беше помогнала да се срещне с повече хора, оттам започва неговата музикална кариера. От кръчмата е научил неща, които не са му преподавани в училище.

-Прекарвах много време в кафенето. Тук завършвам всички задачи, тук разговарям с приятели, тук свиря ... Не мога да кажа, че свиря в дискотеки а не кафета. Всичко е кръчми и кафенета. Мисля, че на това дължа професионализма си и добрата си кариера. Мисля, че всеки, който иска сериозно да се занимава с мойта професия не може от училище направо да отиде на сцената. Тома Здравкович изпя: "Кръчмата е моята съдба, тя ми взе съдбата". А кръчмата ми донесе много, но и много ми взе.

Повече за него ...

В кариерата си Саша e спечелил десетки награди. Избирали са го за певец на годината, песните му са избирани за хитове на годината, както и цял албум за най-добър

-Наградата за мен означава много. Досега съм се трудил много за да заслужа всяка една от тях и така ще бъде и за в бъдеще.

____________________________________________________________________________________________________________________
Забележка: Текстът написан с удебелен и наклонен шрифт е пряка реч на Саша Матич. Останалото са пояснения и обяснения.